Какво представлява еректилната дисфункция

При еректилна дисфункция притокът на кръв и нейното задържане в пениса е „блокирано“. Позната е още като „импотентност“, термин който в наши дни бива рядко използван за дефиниране на това състояние.

Ерекцията е ключовото, но и най-ранимото звено на мъжката сексуалност. Това е процес на изпълване на пениса на мъжа с кръв под въздействието на различни стимули, при което се създава ригидност на члена и се позволява осъществяването на полов акт.

При човека ерекцията се постига изцяло по съдов механизъм, но процесът се подпомога допълнително и от нервни, хормонални, метаболитни и психични фактори. Нарушението на едно или повече от тези звена би могло да обуслови настъпването на еректилна дисфункция. Тя се дефинира, като нарушение, при което е невъзможно осъществяването и/или поддържането на ерекция, позволяваща задоволителен полов акт.

Ако еректилната дисфункция е налице и продължава три и повече месеци е необходимо да се предприеме изясняване на причините и лечение.

Причините най-общо се разделят на психични и органични. В групата на органичните причини се вкючват неврогенни, съдови, хормонални и анатомични фактори. Често точно диференциране на органичните и психичните причини не би могло да се постигне. В редица случаи върху органичните се наслагват върху психичните фактори.

За диагнозата на еректилната дисфункция е необходимо да бъде пациентът подробно разпитан за видът на дисфункцията, времето на настъпването й, характерът, наличие или не на нощни и сутрешни ерекции.

Внезапно настъпилите нарушения на еректилната функция са обикновено психогенно обусловени или се дължат на оперативно отстраняване на простатата (при мъже с данни за рак на простатата), или травми в областта на половата област.

Наличието на нощни и сутрешни ерекции е белег за съхранена сексуална функция на мъжа. Те са и белег за разграничаване на психогенно обусловената от предизвиканата от органични фактори еректилна дисфункция, при която липсват нощни и сутрешни ерекции. Понастоящем психогенно обусловената еректилна дисфункция се приема след изключване на възможните органични и лекарствени причини за сексуални нарушения.

Съдови причини, обусляващи еректилна дисфункция могат да се предполагат при данни за отслабени или липсващи пулсации на долните крайници.

Бързото отпускане на еректирал пенис и/или набъбване без трайна ригидност говорят за недостатъчност на венозното притискане. Отпускането на члена скоро след проникване е характерно за т.нар. синдром на съдовото открадване – кръвта от изпълнените кавернозни тела на пениса се насочва към таза, за покриване на други нужди от кислород.

Широка е гамата на лекарствата, които могат да доведат до смущения в ерекцията и затова винаги трябва да се проверява и взема под внимание видът на лекарствата, които приема пациентът.

Разработен е Международен показател за еректилната функция. Той представлява подробен въпросник, включващ 5 раздела, отнасящи се до основните сфери на мъжката сексуалност: еректилна функция, оргазъм, полово желание, удоволствие от сношението, общо удолетворение от половия живот и от взаимооношенията с партньорката. Този въпросник служи за определяне на степенната на сексуалната дисфункция, а също е и показател за преценка на ефекта от лечението.

В диагностичния пакет на мъжете с еректилна дисфункция се включва щателен преглед, включващ изследване за перинеална чувствителност, пулсации на долни крайници, определяне на вторични полови белези, палпиране на пениса, отчитане на размерите и консистенцията на тестисите.

От лабораторните изследвания е необходимо да се изследват пълна кръвна картина, липиден профил, кръвна захар и гликиран хемоглобин, серумно ниво на тестостерон и на пролактин.

Целта на лечението е да се постигне ерекция, позволяваща полово сношение, която да не трае повече от 1 час. Идеалното средство за лечение трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде лесно за употреба, да е неинвазивно, неболезнено и високоефективно с минимални странични действия.